Св. мъченица Гликерия Хераклийска и св. мъченик Лаодикий
Дата: 2026-05-13
<страница 1 от 1>
Дата: 2026-05-13
<страница 1 от 1>
На 13 май Православната църква почита света мъченица Гликерия Хераклийска и свети мъченик Лаодикий. Гликерия била девойка от знатен римски род, дъщеря на високопоставения Макарий. След смъртта на родителите си тя приела християнската вяра и се присъединила към християнската общност в Траянопол. Живеела благочестиво, молела се усърдно и насърчавала другите вярващи да останат твърди във вярата си въпреки гоненията.
По това време християните били преследвани, защото отказвали да принасят жертви на езическите богове. Управителят Савин организирал празник в чест на езическия бог Дий и заповядал всички жители да участват. Гликерия обаче не се уплашила. Тя отишла в езическия храм и заявила, че иска да принесе жертва не на идолите, а на истинския Бог. На челото си носела знака на Христовия кръст и го нарекла своята неугасима лампада.
Когато всички лампади били изгасени, Гликерия се помолила на Бога. Според житието след молитвата ѝ идолът на Дий паднал и се разбил. Езичниците се разгневили и се опитали да я убият с камъни, но камъните не я достигали. Вместо да признаят Божията сила, те я обвинили във вълшебство. Савин заповядал да я затворят в тъмница и да я пазят строго.
В затвора Гликерия била посетена от презвитер Филократ, който я благословил и я укрепил духовно. На следващия ден тя отново била изправена пред управителя, който настоявал да се поклони на езическия бог. Гликерия отказала и заявила, че служи единствено на Бога. Заради твърдостта ѝ била подложена на жестоки мъчения, но според житието ангел Господен я защитил и уплашил мъчителите.
След това я оставили в тъмницата без храна и вода, като вратата била запечатана. Когато след време Савин дошъл да я види, очаквал да я намери мъртва. Вместо това я намерил жива, освободена от оковите и с храна пред нея. В житието това е представено като чудо, чрез което Бог подкрепил Своята рабиня. Управителят обаче не се покаял и наредил Гликерия да бъде отведена в Ираклия.
Там мъченията продължили. Гликерия била хвърлена в огнена пещ, но огънят бил угасен свише. После отново била затворена, а през нощта ангел я изцелил от раните ѝ и я освободил от веригите. Когато тъмничният страж Лаодикий видял това чудо, повярвал в Христос. Той сам сложил върху себе си оковите на Гликерия и изповядал пред Савин, че иска да пострада заедно с нея. Заради това бил посечен с меч като християнин.
Накрая Савин заповядал Гликерия да бъде хвърлена на зверовете. Една лъвица легнала кротко до нея, а друга я ухапала, без да разкъса тялото ѝ. Така светицата предала душата си на Бога. Според житието самият Савин скоро след това бил поразен от тежка болест и умрял. Тялото на света Гликерия било погребано от епископ Дометий край Ираклия, а по-късно от мощите ѝ изтичало целебно миро.
Източник: https://www.pravoslavieto.com/life/05.13_sv_Glikeria.htm