Черешова/Орехова Задушница
Дата: 2026-05-30
<страница 1 от 1>
Дата: 2026-05-30
<страница 1 от 1>
На 30 май 2026 г., събота, се отбелязва Черешова задушница – втората задушница за годината. Тя няма постоянна дата и всяка година се пада в различен ден. Нарича се още Спасовска задушница, защото винаги е след Спасовден, известен и като Възнесение Господне.
На този ден православните християни почитат паметта на починалите си близки. В храмовете се отслужват заупокойни молитви, а камбаните бият траурно. Хората посещават гробищата, почистват гробовете, украсяват ги с цветя и палят свещи. Свещта е символ на вярата, а нейният пламък напомня за безсмъртието на душата. Тамянът изразява чистата молитва, а цветята символизират добродетелите на покойния.
Основна традиция на Черешова задушница е раздаването на храна за помен. В подавките обикновено се слагат череши, подсладено жито, хляб или баница, а понякога и вино. Когато се раздава храна, се казва: „Вземете за Бог да прости“, като се споменават имената на починалите. Този, който приема подавката, отговаря с: „Бог да прости!“.
Според народните вярвания на задушница душите на починалите се завръщат, а живите се молят за тяхното опрощение и покой. Раздаването на жито, хляб, сладки и особено череши е израз на милосърдие, почит и спомен. Вярва се, че храната, дадена за помен, помага за упокоението на душите на мъртвите и поддържа връзката между живите и техните близки, които вече не са сред тях.
Черешова задушница получава името си от обичая да се раздават череши, но на някои места е позната и като Орехова задушница. Това название е свързано с обичаите около Петдесетница и празника на Свети Дух, които следват непосредствено след нея.
На Петдесетница важна част от богослужението е вечернята, за която предварително се освещават орехови листа. По време на службата свещеникът разпръсква ореховата шума над вярващите. Листата на ореха се възприемат като символ на пламъците, чрез които Светият Дух слиза над апостолите, затова те имат особено значение в празничната обредност.
С ореховата шума са свързани и народни вярвания за душите на починалите. Според тях душите се пускат от отвъдното на Великден и остават сред живите до Спасовден или до Свети Дух. На някои места се вярва, че ако човек коленичи върху орехови листа в църквата, може да усети, види или чуе своите покойници.
Затова в определени краища орехова шума се поставя и върху гробовете. Смята се, че тя пази починалите и им носи покой. Макар този обичай първоначално да е свързан повече с Петдесетница и Свети Дух, постепенно се пренася и към Черешова задушница, която е в предходния ден. Така на места тя започва да се нарича Орехова задушница. В селищата, където се носи орехова шума, обикновено не се носят цветя.
Според друго вярване орехът има особена сила, защото свързва земния свят с отвъдното. Затова той се приема като символичен мост към душите на починалите и като средство за връзка с тяхната памет.