Понякога идва момент, в който осъзнаваме, че сме прогонили любовта на живота си. Тази картичка е за онези тихи мигове на съжаление, надежда и копнеж, когато сърцето още очаква закъснялата любов да се върне.
Имам нужда от тебе, любов
Бързо идвай при мен, моя странна любов,
в тази тиха, притихнала есен.
Имам нужда от тебе и пак съм готов
да запея обичана песен.
Донеси ми букетче от свежи цветя,
да ми станат декор и украса,
а от слънцето - мъничък сноп светлина...
Да запеем, да хванем двугласа.
Поиграй си, любов, с мойта плаха душа!
Прегърни ме - дори и с измама!
Аз очаквам те трепетно тук и сега -
може скоро и мен да ме няма.
Ще избягам далече, какво от това? -
не желая поредната зима...
Вътре в мене пулсира надежда една,
а и зная, че все пак те има.
Пак живота - към утрото който лети,
ще поглеждам без страх, от високо
и дори от прашинките там да боли,
ще проблясва сълзица в окото.
Надалече от всички беди и лъжи
ще си мисля за тебе... За тебе!
Закъсняла любов, във сърцето ми спри -
няма никой от там да те вземе.
Създадена: 2012-09-26 01:06:23
Категория: Любовни; Дата: всеки ден
